Към създаването на нов продукт, плод на човешките научни достижения, винаги се е подхождало и с известна степен скептицизъм, но това е общоприета практика за проверяване на всичко съществуващо около нас или в нас – дали е вярно или напротив – грешно, полезно или не, нужно или вредно. Това е обяснимо за хипотезите и теориите по принцип, включително и за вещите дотолкова, доколкото засягат момента, където обикновения потребител или производител не могат изцяло да бъдат сигурни в качествата на продукта, който консумират или искат да пласират на пазара.

Проблемът за генномодифицираните организми (ГМО) и тяхното легитимиране като безопасни организми, които могат да донесат само и единствено полза на онези, които прибягват до консумирането им, стои по същия начин. Защо е необходимо човек да разработва модели и схеми за създаване на ГМО? Не може ли достигнатият и все още прогресивно развиващ се човешки потенциал да бъде внедрен в други сфери, където опасността от неприемане на продукта от обществеността, е много по-малка? Рискът винаги съществува, той е неотлъчна съставка от всички опити да се преминат постъпателно различните дериватни състояния, манипулации, технически подобрения, докато най-накрая се стигне до усъвършенствания продукт, готов да задоволява потребностите, заради които е бил замислен, създаден и пуснат в производство.

Дали можем спокойно да причислим ГМО към подобно тълкуване на нещата? Отговорът най-малкото би бил двусмислен. За да може да се направят каквито и да било хипотетични предложения по посока да се приведат аргументирани факти за това вредни ли са за човечеството ГМО или не и докъде може да се простира тяхната безопасност, трябва да се отбележи, че е некоректно всички трансгенни организми да бъдат причислени като потенциално опасни за човека.

По доказани закони на природата естествено осъществяваните мутации при някои от организмите не могат да доведат до определени смущения у човека, когато ги е консумирал. От векове хората са се стремели да разработват модели на кръстосване с цел увеличаване репродуктивността, издръжливостта и подобряване качествата на организмите. Тогава те са експериментирали, но някак си ни се струва, че това е било по по-безопасен начин, както за околната среда, така и за самите тях.

Сега, прогресът в генното инженерство, възможността да се разгадае до тънкости същността на генома, да се променя развитието на организмите посредством човешка изкуствена намеса, водят до очевидно стресово състояние по-голямата част от жителите на планетата. Мисълта, че нещо е създадено в лаборатории, където някой си е правил къде успешни експерименти, къде – не, и че консумираш продукт, който не е естествено създаден, по конвенционалните правила на природата, звучи доста ужасяваща.

Този страх се отчита с още по-голям потенциал за активизиране, особено когато човек е религиозен или пък робува на някакви други вътрешни или външни убеждения и внушения. Не е необходимо обаче, човек да бъде строго конкретизиран като такъв с подобни възгледи, за да проумее дори и на чисто първоначално изследователско ниво, подбудено и от елементарно любопитство, че неговото място в природата заема съвсем различна позиция от тази, която е заемал преди петдесет или сто и петдесет години. Логично е той да се запита дали не прекрачва границата на допустимото негово вмешателство в съдбините на природата, желанието му да бъде уподобен на Демиурга не излиза ли от обсега на неговите житейски задължения. Впрочем, вклиняването на определена теоретическа компилация, включваща в себе си някои положения в религията и в идеите на хуманизма, може да породи учудлива, но пък разбираема консистенция от аргументи. Т.е. стремейки се човек да бъде уподобен на Създателя, той рано ли късно ще се отърве от всички изкуствено създадени ограничители, за да може необезпокояван да мисли за тази a priori зададена му цел с висше. Въпросът за границата между религиозната догматика и ренесансовите идеи може условно в най-приемливото хипотетично допускане – да се сведе до това, че получаването на свобода и възможност човек сам да определя насоката на неговия живот – разкрива и желанието му сам и по свой си начин да достигне лелеяния първообраз на този, който го е създал.

Тази идея, независимо колко критици ще привлече срещу себе си – не е според мен лишена от аргументация, дори и ако тя е свързана с теория на вероятностите. Религиозните и политическите ограничения или забрани от друг тип или генезис, са просто забрани, които са ситуитивни, конюнктурни, и които са пускани в действие за да доведат до облагодетелстване с власт, позиции, влияние и богатства само определена част от населението на света. Едно е ясно – каквито и ограничения да възникват и на каквато и основа да се базират, то стремежът човек да постигне пълно съвършенство кореспондира както с желанието му да бъде свободен, да реализира себе си в света по свой си начин, да бъде господар на себе си, така и с надеждата, че върви по пътя към самоусъвършенстване. Кой не би се съгласил с мен, че теоретически никой не знае как изглежда Създателя? Опитите за уподобяване на него – продължават.

Е, част от тези разсъждения идват да покажат, че разработките на ГМО представляват само малка част от това човек да постигне истинско съвершенство, което няма да бъде подчинено изцяло на природните закони, а на човешкия интелект. Друг е въпросът доколко човек е готов правилно да борави с предоставената му мощ и тази, която той ще продължава да развива и получава и занапред? Няма ли да се окаже в капана на себелюбието и така да заплаши както съществуването на него самия, на обкръжението му, така и на целия свят? Ето тук е проблемът и той се усеща повече от всякога в историята на човечеството. Тук намира отражение и казусът с ГМО. Човечеството е твърде близко и пространствено и времево до мисълта за трагедиите, които се случиха, благодарение използването на неживата материя в лицето на атомните бомби през средата на миналия злополучен и иновативен XX век. Сигурността трябва да бъде гарантирана във всяко едно отношение.

Трябва да сме наясно, че процесът за създаване на различни ГМО ще продължи и занапред. Това е очевидно следващото еволюционно стъпало в развитието на човека. Нека някой отрече с обективни доказателства, че това е нежелан начин за постигане на съвършенство, ако само и единствено изхожда от религиозна гледна точка. Има теоретично зададена основа за осъществяването на подобен стремеж към самоусъвършенстване, доколкото можем да защитим определени религиозни ценности, но конкретиката по отношение техническото планиране, моделирането и експлоатирането на начините за реализацията на това нелеко начинание – бива ръководена и задавана от човека – с голямо „ч”.

С оглед на този опит да се внесе една различна представа от конвенционално приетите гледни точки, въобще за това как трябва да се гледа на човешката свобода, на човешкия интелект и способността му неимоверно бързо да трансформира заобикалящата го среда, то провеждането на дебати за или против ГМО и евентуалните отговори, не биха били лишени от реална амбивалентност. От съществено значение, обаче е да се даде една теоретична възможност за извършване на необходимо изследователско фокусиране в сферата на полезността на ГМО. Защо това е необходимо? Ако приемем за релевантна към разглеждания проблем – теорията на утилитаристите, че всичко, което носи щастие на индивида – следователно е полезно за тях, то няма как да не се стигне до констатацията, че ГМО също са доказали своята полезност в една или друга насока. Малко са опитите, които показват наличието на сериозни мутации в създадените организми или в тези, които са консумирали трансгенни такива. Пряка зависимост има и тя се корени не само в обстоятелството, че има различни видове ГМО и те е препоръчително да се третират по различен начин, но и в това, което директно се свързва с желанието човек да изразходва минимум разходи, а да генерира максимум печалба. Дори и да знаем от практична гледна точка, че всеки нов продукт, пуснат на пазара за потребление, е на изключително висока цена, то идва момент, когато поради насищането на пазара, цената започва да пада. Същото ще става и с цената на ГМО, което може да значи само едно: все повече хора ще могат да се сдобиват с такива продукти и така – от утилитаристка гледна точка – те ще живеят щастливо. Кажете, не е ли основен постулат на десетки учения и на по-голямата част от философиите въобще – желанието човек да живее добре, пълноценно и рационално на земята и да се чувства способен да постигне съвършенство?

Ако се тръгне по посока на представяне на преки и косвени доказателства за това, че произвеждането и използването на ГМО е крайно вредно и е нежелателно човек да отделя от времето си за „празни и несъстоятелни изследвания”, то е по-вероятно да се окаже, че критикът е неспособен да изложи максимално убедителни доводи за безполезността им. ГМО човек е произвеждал от векове и няма отбелязани свръхекстремни ситуации за това, че тези организми са повлияли крайно негативно върху индивида или природата. Но, да, признавам, че човек дори и от гледна точка на ненарушаване на неговата сигурност, трябва да има винаги впредвид, че фантастиката е удобно поле за креативност, което обаче не изключва никога напълно вероятността от създаването на нов Франкенщайн. Ретроспективно погледнато практическата научна история, дори и в метафизичната й част, често е претърпявала фиаско, като застъпени трагични образи има и в митологията – достатъчно е да си спомним само за личната трагедия на Икар.

Немислимо е, с цялото проявено уважение и толеранс към крайно критикуващите ГМО учени, политици или обикновени граждани, че ГМО са ненужни за човешкото съществуване. Благодарение на достигнатите научни върхове в областта на медицината и в други иновативни сфери от бита на човешкото създание, то може да се радва на по-дълъг живот, на по-добро и качествено медицинско обслужване, на коренно различен начин на живот, който няма вече почти нищо с естествения му такъв преди векове. Мнозина биха протестирали, че вместо трудоемкото, капиталоемкото и с негарантирана различна степен на ефективност и ефикасност производство на ГМО, учените не ориентират вниманието си към някакви други, алтернативни, поприща на изследователската дейност.

Поглеждайки към жизнено належащите за разрешаеване проблеми на съвременното човечество, то ясно се вижда, че такъв е например този с изхранването. Привържениците на теорията на малтусианците не биха били много доволни от това света да продължава да „расте” – без алтернативи за населяване на част от жителите на планетата на други планети със сходни условия на живот или без приемливи механизми за създаване на продукти, които да обезпечават непрекъснато възникващия недостиг на питейна вода и храна в различни части на света. В този смисъл – ГМО се явяват като адекватен заместител на редица храни, биват част от гените на растения – с цел по-голям добив, оптимизиране на печалба, издръжливост на организма, или пък под формата на животоспасяващи или животоподдържащи лекарства, какъвто например е инсулинът. Склонен съм искрено да вярвам, че когато човек е болен от неизлечима болест и единственият вариант неговия живот да бъде удължаван, е чрез лекарства, съдържащи елементи на ГМО или изцяло базирани в структурата и свойствата си на тях, то и в съзнанието на най-откровения критик на ГМО би се породила частица съмнение относно полезността им, нали? Стига само да не се установи, че е и краен индивидуалист без достатъчно социално самосъзнание!

А трябва ли ГМО да се разработват под строг правителствен или обществен контрол? Без съмнение отговорът би бил „да”, но остава да съществува съмнението доколко учените проявяват лоялност и съпричастност към политиката и хората в извършваните от тях екпериментални научни разработки, а некомпетентността на гражданството и политиците, често доверяващи се на лобита с различни приоритети, е повече от разбираемо, че е вредна. Необходимо е постигането на консенсус в това направление. Досега немалка част от опитите да се достигне до единодушие по редица важни проблеми с известни условности са клонели към изявен песимизъм и съгласяване просто така, защото добрите обшествени нрави го изискват.

с тая отровна компилация какво искаш да кажеш---че желанието на компании като монсанто за световен монопол върху храната на човечеството е нещо естествено?ами сигурно.колкото е верно че в естествени условия рибата може да има общ гено-бизнес с домата и от това да се пръкне нещо жизнеспособно,че даже и полезно за човеците.слушаи сега кюпек,дори по времето на соца,когато имаше пустеещи земи в българия и хората нямаха стимул да работят в социалистическите кооперативи,българия проивеждаше храни за две българии.пък сега гладуват.и се появяш ти за да ни пробутваш чифутските монсантови лаина,защото земеделието беше провалено точно по поръчка на твоите господари.дали ни имаш за по прости от хаитяните?трябва ни нов социално-икономич.модел в които държавата ще стимулира възстановяване на частните кооперативи чрез които българина отново ще изхранва своето семеиство с труд които му е наи по сърце --близо до земята,природата и бога.и ще произвежда наистина екологично чисти и известни от миналото с качествата си продукти на земеделието.колкото до гладуващите в сомалия----лицемерния запад вместо развален ориз,да им изпрати мотики и презарвативи и да ги научи как се ползват по предназначение,кюпек.

Интересно ми е колко пари ти платиха за да напишеш тази манипулативна статия? Продуктите на Монсанто и други подобни ГМО се правят с цел хранителен контрол над човечеството и имат вредно въздействие върху организмите, които се хранят с тях. Семената на ГМО вече засятите веднъж и поникнали култури умишлено са направени да не дават плод, но хората да трябва да си ги купуват от ГМО производителите всяка година. Гледайте филма Food Inc. С цел хората да бъдат принудени да приемат ГМО продуктите пък със самолети се пръскат вредни вещества. Вижте филма С какво ни пръскат. Целта е не цените на ГМО продуктите да падат, но първоначално хората да бъдат излъгани, а после да станат зависими от ГМО производителите и цените да се вдигнат. Човек не е произвеждал ГМО от векове, но е правел естествена селекция. Докато при ГМО се прави Генетична Модификация - пълна промяна на генетичната структора на дадения продукт. ГМО продуктите не са необходими. В света има свръхпроизводство на храни, но просто не са разпределени правилно и тонове от тях се изхвърлят ежедневно. Изчислено е, че само най-малкият континент Австралия е в състояние да произведе повече от достатъчно храна за цялото население на земята.

още по-зле за автора !